WebSiteTemplate.org
Начало > Цел, стойност и значение на скърби и трудности

Цел, стойност и значение на скърби и трудности

І Солунци 3:2-3 „Изпратихме Тимотей, наш брат и Божий служител... да ви утвърди и утеши във вярата ви, та да не се колебае никой от тези скърби.”

Както сега, така и тогава, вярващите по църквите са минавали през трудности. Интересното тук е, че се казва: „Да не се колебае никой” (от вярващите), поради тези скърби. „Да не се колебае никой” означава „да не се поклаща от здравото учение. Този стих ни подсказва да не допускаме и да не се измъчваме толкоз от мъки, скърби, трудности и проблеми.

Не е добре те да ни надвиват или да ни мачкат. Да не би поради тях да се колебаем или да си кажем: „Господ ме е забравил” или „Защо да вярвам още”, или „Къде е Господ сега”! С този стих Господ ни предупреждава, защото много е възможно някой вярващ, притиснат от обстоятелства да се излъже да мисли по този начин, да се отчае, или да постави под съмнение надеждата си. Трудният момент идва временно при нас, а надеждата за вечността не отминава, тя остава завинаги. С нея може да се разминем само ако се върнем назад и забравим Бога.

Питаме ли се защо на небето между ангелите няма трудности и проблеми във взаимоотношенията им, както ги има тук на земята между хората? Може би си заслужава да помислим!

Римляни 12:12 „Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни!” Както виждаме, тук не е писано в скръб и трудност да се отчайваме, да роптаем или да обвиняваме Господа, а е казано да понасяме и то твърдо, с радост. Добре е да се учим да търпим и да се тренираме в това.

Чуйте сега какъв стих има още по този въпрос: Римляни 5:3 „но нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта правда, а правдата надежда.” Това е много важен стих и трябва внимателно да се разглежда, защото първото нещо е да се хвалим не с друго, но в скърбите си. Вероятно това е трудно разбираемо за много хора. По принцип човекът е свикнал по-скоро да се оплаква от скърбите си и да роптае. Христос не иска да хленчим от проблеми и скърби, но да се борим, да воюваме и да се извисим над тях. Не те да ни побеждават, но ние да ги победим чрез Святия Дух.

Трябва да признаем, че в процеса на живота да чувстваш как пресата на ежедневието те притиска, а ти да запазваш мир, спокойствие и равновесие, понякога не е лесно. Да благодариш на Бога и за такива ситуации е нещо ценно пред Него. На второ място в този стих се казва, че издържаме ли на скръбта, това ще произведе и роди в нас твърдо становище и устояване. Тогава ставаме духовно издържливи и закалени. А точно това е целта.

Исая 43:1-3 „Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име, мой си ти! Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те не ще те потопят. Когато минаваш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали, защото Аз съм Йеова, твоят Бог.”

Прави впечатление, че Бог обещава и се задължава, дори когато страдаме и сме в трудни ситуации, Той да бъде с нас. Никъде не е казано, че през целия ни живот и всяка секунда от него ще има само пълно щастие. Напротив, виждаме на много места в Библията, че дори да дойдат изпитания, Бог е с нас.

Псалм 23:4 „Да, и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.”

И тук текстът показва, че може да се наложи праведният да бъде изпитан и да премине малко или много през изпитания, както беше с Йов. Трудностите и изпитанията няма да ги има всеки ден. Вижте живота на всички светии в стария и новия завет. И те минаваха през трудности, въпреки че Бог употребяваше мощно някои от тях.

Често от какво се плашим? Че няма какво да ядем ли? Добре! Ако например умрем от глад и сме готови за небето, ще отидем там. Тогава какъв е проблемът? Нали ще отидем на по-хубавото място? Страх от смъртта ли е проблемът? Бог обаче няма да ни остави гладни и жадни.

Вижте Евреите 13:5 „Никак няма да те оставя, и никак няма да те забравя, казва Господ!” Или Псалм 37:25 „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси!”

Яков 1:2-4 „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитания! Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост, а твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък!”

Ето това е резултатът, ако устояваме в трудности. Забелязвате ли, че отново се казва да се радваме в изпитанията, и то с голяма радост. Пита се „Защо?”, защо да се радваме в изпитанията. Защото Божията воля е в тези изпитания ние да не гледаме на тях, а на Господа, защото устоим ли, угаждайки на Бога, ние имаме награда, имаме и Божието одобрение. Така постепенно се усъвършенстваме. Пише още „за да бъдете цели, съвършени, без никакъв недостатък”. Това ще бъде резултатът, ако се справяме с трудностите. Вярвам, че те са изпити и проверки, които имат своята цел.

І Петрово 1:6 „В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, ако е потребно в разни изпитания, с цел изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото.”

Значението и целта на тези изпити е, че могат да ни научат да бъдем уравновесени в трудни ситуации и да не се поддаваме на гняв и нерви. Ако сме разумни и внимателни, трудности и скърби могат още повече да ни изградят и направят успешни християни. Следователно тези неща могат да ни научат на нещо и да придобием мъдрост.

Целта на трудностите не е да ни съборят, отчаят и разочароват, а да ни усъвършенстват и изградят. Това ми прилича на учениците в училищата – на кой ученик се пише двойка, и на кой пишат висока оценка? Не е ли така и с нас, християните? А защо някои ученици остават на поправителен изпит? Те са на изпит, за да се поправят, да учат и да имат знания.

Поправителният изпит е допълнителен шанс ученикът да се поправи. Колко много християнството прилича на това! Всеки изпит в живота ни е един урок, който трябва да научим.

Когато един християнин не внимава на усъвършенстването си, Господ може да приложи дисциплинарна мярка и често може да ни учи с трудности и скърби. Пита се „защо”? Защото проблемите идват от това, че хората като не са усъвършенствани, не знаят точно как да се справят с трудността. Когато се постъпи по плътски, неправилно, се създават проблеми. Забележете например, че повечето от проблемите идват от нашето необмислено поведение и неправилни постъпки.

Някой е казал, че в семейството най-много се греши. Защото там хората се познават от много години, така са свикнали един с друг, че любовта и уважението са на ниско ниво. Това създава почва за неуважение и неправилни отношения. Ако кажа „презрение и обиди”, няма да сбъркам. Трудностите може да не ни харесват, но са полезни. Това го виждаме по-късно защо е така.

И още нещо! Защо в училищата учителят изпитва учениците? Прави го, за да види, след като са чели толкова много, какво са научили. Той ги проверява напрактика, като ги изпитва. Но принципът е този: той преподава, а те учат, четат. Но трябва да помним, че след време ученикът трябва да бъде изпитан. Същото е и с учениците на Христос. Те се учат, четат Библията, но идват моменти, когато ученикът трябва да бъде проверен на практика какво е чел и какво знае.

Това означава още, че когато сме чели в Библията за мир, за любов, за търпение и т. н., после Учителят-Христос иска да ни изпита в ежедневието дали ще приложим това, което сме чели в Неговото слово. С изпита, учителят не мисли зло на ученика, както смятат много от учениците, а иска да му помогне и да го научи на нещо добро. Така е и с нашия Учител - Исус. Неговата цел е да ни усъвършенства, да изгради в нас духовния човек и да ни въвежда в по-дълбоки неща, въпреки че някои от тях може да не разбираме и да не ни харесват.

Ако сме честни, трябва да признаем, че едно от трудните неща е човек да се бори със себе си, с лоши привички, лоши навици, неосветен характер и т. н. Нека да не се чудим понякога защо идват ситуации, които не ни харесват. Ако сме духовни хора и сме наясно с тези неща дотук, няма толкова да се чудим, а ще вземаме мерки. Божието слово е ясно, но дали ние имаме сила и воля да го прилагаме!

Ако трудностите ни отчайват, означава, че още не сме разбрали това, което трябва да разберем. Затова на много хора от света християнството им се вижда трудно. Християнинът може да минава през трудности, както всички други, но издържи ли, не само че ще бъде усъвършенстван, но накрая ще навлезе в една славна и велика вечност, която го очаква.

Нека не подценяваме всичко онова, което идва към нас като трудности и изпитания! А Бог е в контрол на всичко! За нас е важно, че Той е жив и иска да ни помогне. Победата е само чрез Него!