Особености във вярата
Колосяни 1:9-11 и Филипяни 2:12
Няма толкова да проповядвам, колкото да нахвърля някои неща, върху които всеки може да разсъждава.
Едно е да вярваш, че има Бог, а съвсем друго е, да вярваш истински в Него, да имаш работа с Него и Той с теб. Много често това се среща в религиозните среди. Но за това положение няма да се спирам. Истинското вярване изисква живот, посветен на Бога.
Едно е да приемеш Исус като Спасител, а съвсем друго – да Го приемеш и като Господ и като Господар на живота ти. Ако Исус е Господар на живота ни, това е лична, дълбока и здрава връзка с Него. Ако Той наистина е Господар на живота ми, аз трябва да съм слугата. А слугата върши безропотно това, което му казва Господарят. Той не е по-горен от Господаря си.
Ако един християнин знае, че Исус е най-мъдрият, той ще разбира, че трябва да Му се покорява. Много хора излизат напред да приемат Исус като Спасител, но после дали Той наистина е Господар на сърцето и на живота им? Исус има претенция да притежава сто процента човешкото сърце. Там в същност е проблемът, за който трябва да мислим.
Едно е да вярваш в Бога, но съвсем друго е да имаш страх от Бога. Идвало ли ви е наум това? Обикновено, когато човек повярва, има страх от Бога, но след години повечето хора губят този страх.
Един пастор от Америка имал приятел, който ходел в една църква. Веднъж пасторът научил, че приятелят му е в затвора. Когато отишъл да го посети, му задал един въпрос: „Как попадна тук, нали вярваше в Бога, ходеше на църква?” Приятелят му отговорил: „Аз не съм тук понеже нямам вяра, тук в затвора аз продължавам да вярвам и да благовествам на хората. Аз съм тук, защото нямах страх от Бога, пасторе”, казал той и продължил: „Църквите в Америка са пълни с хора, които вярват в Бога, но нямат страх от Него.”
Вяра, която не е свързана със страх от Бога, е нестабилна и води до повърхностен християнски живот. Християни без страх от Бога лесно пропадат и обратно, когато човек има страх от Бога, той се стреми да не прави компромиси, въпреки че не е съвършен. Дори и да сбърка някъде, той скърби и се поправя. Не е приятно да си вярващ, да ходиш на църква, а след време да си се променил отрицателно, без да си разбрал това. Не е добре да имаш вяра, а да си загубил страхът от Господа. (Яков 2:24,26, Деяния 16:31).
Едно е да вярваш в Бога, а друго е да обичаш Бога. Това също е много интересно. Човек може да вярва в Бога колкото си иска, и пак да не обича Бога. 1 Йоан 5:3: „Защото това е любов към Бога – да изпълняваме Неговите заповеди, а заповедите Му не са тежки.” Може би по-лесно е да вярваш в Бога, отколкото да Го обичаш с дела (Марк 12:28-31).
Любовта към Бога е свързана с покорството. Много хора искат да живеят без да им се бърка никой. А когато обичаш Бога, трябва в много случаи да вървиш против волята си и да правиш това, което Бог иска, въпреки че то не ти харесва. На човешката плът покорството и смирението не й харесват. Да обичам Бога значи да не Го накърнявам с живота си. Да обичам Бога значи, че аз съм съгласен с Неговата воля.
Едно е да си спасен, а съвсем друго е след това да позволиш на Бог да измъква „Египет” от тебе. Нека поясним. „Египет” е преобраз на греховния светски живот, където човешката душа е роб на греха, която се измъчва и страда. Когато човек повярва в Бога, ние казваме, че Бог го е измъкнал от Египет, или, измъкнал го е от света, от грешния начин на живот. Преди малко аз казах, че едно е да бъдеш спасен, а друго да позволиш на Бог да измъква „Египет” от теб. Бог работи в теб, ако ти Му създадеш условия да работи.
Това значи, че в процеса на живота трябва да позволим на Бог да измъква от нас лоши навици, страсти, неправилни неща, които са остатъци от света. Бог избра Мойсей, но преди това 40 години измъкваше „Египет” от него. Много Божии работници по света са позволявали Бог да измъква слабостите от тях и тогава те са виждали още повече Божията слава и сила. А когато „Египет” се изважда от тебе, ти започваш да умираш и ставаш повече жив откъм Бога. Във ІІ Коринтяни 7:1 се казва: „Да очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота”.
Едно е да вярваш в Бога, а съвсем друго е да познаваш Бога. Идвало ли ви е също и това наум? Чрез Библията ние познаваме Бога и Неговата воля. Но тук аз говоря за нещо повече. Да познаваш Бога не само от Писаното Слово, но и от лични опитности. Тогава твоето откровение и разбиране за Него стават по-ясни, а Бог ти става по-близък, по-реален. Ние сме създадени да имаме жив контакт с Бога.
Тук ще ни помогне молитвата, но не повърхностната, а задълбочената и усърдната. Повече молитва, повече светлина, повече благодат, повече откровения. Спомнете си притчата за разумните и за неразумните. Исус каза за тези, които нямаха масло, че не ги познава. Нека да живеем така, че да поддържаме маслото всеки ден. Това масло е символ и на Святия Дух, на святостта и праведните дела.
Едно е да вярваш в Бога, а съвсем друго е да си ученик на Бога. Около себе си Христос имаше два вида ученици: тези, които Го следваха на големи тълпи от време на време и тези, които Го следваха всеки ден. Както виждате има голяма разлика. Ученикът е жаден да се учи. Той желае да бъде близо при учителя си. Не иска да се разделя от Него.
Следването на Исус от време на време говори за некачествено християнство – слабо и повърхностно. Всеки трябва да знае какъв ученик е. Във връзка с това искам да кажа за един елемент от ученичеството – Библията.
Едно е да чета Библията, а съвсем друго е да я изучавам и изследвам.
Тези особености, които нахвърлих, вярвам ще дадат повод вътре в нас да продължим да мислим и да разсъждаваме.
И така, ние разгледахме:
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да си преживял Бога.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е Той да бъде Господар на живота ти.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да имаш страх от Него.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да обичаш Бога.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да позволиш на Бог да измъква „Египет” от тебе.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да познаваш Бога и да имаш откровение за Него.
Едно е да вярваш в Бога, съвсем друго е да бъдеш Негов ученик.
19 Февруари 2008 г.
|
