WebSiteTemplate.org
Начало > Опасни предупреждения в Библията

Опасни предупреждения в Библията

Потрудих се да намеря в Библията не само насърчителни неща, но и предупреждения към хората, с които Бог предупреждава, известява, че голяма е опасността човек, който знае за Бог да се излъже и да отиде в ада. Добре е, че Господ се е погрижил тези предупреждения да ги има и като четем, да се съобразяваме и да поправяме живота си.

Тези предупреждения ми приличат още на предупредителните знаци за автомобилите – ако нарушим тези знаци, получаваме глоба, или дори катастрофа. Господ иска да ни помогне не да катастрофираме духовно, а да се развиваме правилно в духовния растеж. Проповядвал съм за небето, за рая, за семейството; има морални проповеди, изобличителни и т. н. Но сега проповедта е предупредителна.

Ако един християнин е в постоянна духовност и пребъдване, тези предупреждения от Божието слово не са опасни. Но ако вярващият не е както трябва? Нека сега обърнем погледа си повече към Божието Слово:

Матей 7:21 „Не всеки, който ми казва: „Господи, Господи!”, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, който е на небесата.”

Забелязвате ли, че тук говори на вярващи хора, които се молят? Според Исус няма гаранция, че всеки, който произнася молитва ще се спаси. Проблемът е в човека, той вярва, но не живее според словото на Бог. Освен това, тук се говори за влизане в небесното царство. Исус говори още и за Божието царство. То е царство на спасените, тук на земята. Пише го в Лука 17:21 „Ето Божието царство е всред вас.” В Матей Христос набляга на небесното царство. С други думи, Исус казва: „Не всеки, който се моли и Ме призовава, ще отиде на небето.”

І Петрово 4:18 Това е друго предупреждение, което срещаме: „И ако праведният едвам се спасява, то нечестивият и грешният къде ще се явят?”

Помислете как ви се вижда тази мисъл: „Ако праведният едвам се спасява”. Тук говори за праведност до края на живота. Не праведност само временно, а после да се отпуснем. Обръщаме ли внимание на думата „едвам”? Говори ли ви нещо? Сериозно е, нали? Понякога хората си мислят, че като повярват няма опасност да изгубят спасението си. Чуйте какви стихове има, обаче!

Матей 24:13 „Но който устои до край, той ще бъде спасен!” Става ясно, че човек може да повярва, но после, ако отпадне, и не се върне при Бога, и така го завари внезапна смърт, той е пропуснал спасението, разминал се е с него.

В тази връзка, ето още един стих:

Евреи 3:14 „Защото, ние участваме в Христос, ако удържим твърдо, до край, първоначалната си увереност.”

„Участвам в Христос” означава, че имам работа с Него до края на живота си. Спасявам се окончателно чрез Него, при условие. Кое е то? Вижте: „Ако удържа до край първоначалната си увереност (вяра).” Какво ще кажете? Някои казват: „Нали е писано, че който повярва, ще се спаси? Писано е: Повярвай и ще се спасиш ти и домът ти!”

Да, верно е! Писано е, но е писано за тези, които няма да отпадат, и няма да се връщат назад. Писано е за тези, които ще устоят докрай, които ще запазят святостта докрай.

Филипяни 3:11 Това е също едно добро предупреждение и поука за нас. Павел казва: „Дано всякак достигна възкресението на мъртвите!” Можем ли да помислим за момент върху това? Как ви се струва? Нека всеки един от нас да го коментира в себе си! Нека да отидем на друго място! То е:

І Солунци 5:23 „А сам Бог на мира, да ви освети напълно и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви, без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.” Тук съюзната дума „дано” е израз на съмнение. То е както когато един студент отива на изпит и казва на приятеля си: „Дано да изкарам изпита!” Това означава, че или ще изкара, или няма да изкара. Ясно е, че думата „дано” означава съмнение.

Тук е казано: „Дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото!” - непокътнати свойствата на духа, свойствата на душата и свойствата на тялото. Писано е обаче, че тези трите трябва да се запазят без порок. В Стария Завет се говори много за порочност, пороци, но какво всъщност е порокът? Той е неизлечима черта в характера на човека, например страст, лош навик, който те владее, не можеш да се освободиш от него и оставаш роб. Това е порокът. Ако прегледаме живота си, ще открием ли някаква порочност, която ни владее и сме пристрастени към нея? Казва се още, да опазим себе си без порок, до пришествието (идването) на Исус. Друг интересен момент намираме в:

Лука 13:3 „Ако не се покаете, всички така ще загинете” каза Христос на хората около Него. Не всички около Исус бяха ученици, но бяха дошли много хора да Го чуят. Въпреки че много от тях вярваха в Бог Еова, Исус разпозна духовното им състояние, че се нуждаят от поправление. Затова Той каза: „Ако не се покаете, ще загинете в пъкъла.” Покаянието е нещо много важно. Колко е добре човек да разбере, че е извършил грях, да вземе вината върху себе си, да си признае, че е виновен, да каже това на Бога и да получи Божията милост.

Да погледнем сега към не-сериозните християни, към отпадналите, които не само, че са отпаднали, но и не се връщат при Бога. Има ги навсякъде по света. Има два вида отпаднали: първо, когато човек охладнее, но има сили да се върне при Бога и да се покае, като се поправи; другият вид отпадане е, когато християнинът се сплете отново със света и няма сили да се върне – Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век (свят), а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак, и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

І Йоан 1:8 Ето и друго предупреждение: „Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, а да получите пълна награда!” Това говори ли ти нещо? Какво сме изработили? Това са нещата, които имаме от Бога. Неща, до които сме достигнали. Ние имаме вяра, спасение, мир, мъдрост, увереност, святост, но тук сме предупредени, че можем да ги изгубим. Освен това тук се казва така да живеем, че да получим пълна награда, което ни подсказва, че има и непълна награда.

Езекил 18:30-31 Това също е едно сериозно предупреждение: „Затова...Аз ще ви съдя всеки според постъпките му, казва Господ Еова. Покайте се и се отвърнете от всичките си престъпления, за да не ви погуби беззаконието. Отхвърлете от себе си всички престъпления, с които сте съгрешили и си направете ново сърце и нов дух, защо да умрете...” Предупреждението тук е „Защо да умрете?”, тоест „Защо трябва да отидете в ада?” Господ не иска никой да отиде там, но човекът със свободната си воля определя свойта участ. Ето още предупреждения, които не са отправени към безбожници:

Матей 7:22-23: „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме! Не в Твоето ли име бесове изгонихме! И не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал! Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.” Това са хора, които са били вярващи, но в последствие са живяли в грях, или са отпаднали. Затова Христос им казва: Вие, които вършите беззаконие! В крайна сметка такива личности са учудени, че отиват в ада, вместо в рая.

Обърнете внимание на още едно предупреждение към вярващите хора, което се намира в Матей 7:24-27. Тук явно разумните вярващи са построили духовните си къщи върху здравата канара на учението на Христос, така щото бури, трудности и проблеми не могат да ги съборят. Не е така обаче с неразумните християни. Тук ги виждаме, че те духовно падат, и падането им е голямо. Вероятно с лоши последици, за някои може и съдбоносни.

Има едно интересно предупреждение към жените, за тяхното спасение, но моето мнение е, че това предупреждение е валидно и за мъжете, и за всички:

І Тимотей 2:14-15 „Адам не се излъга, но жената се излъга, та падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси, чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в святост, чрез целомъдрие.” Смятам, че това е едно сериозно предупреждение към всички.

Римляни 11:16-22 - Нека да обърнем внимание по-конкретно на 22 стих: „Виж, прочие, благостта и строгостта Божия. Строгост към падналите (съгрешилите), а Божествена благост към тебе, ако останеш в тази благост, иначе и ти ще бъдеш отсечен.” Това не е ли сериозно? Заслужава си да помислим!

Марка 4:24-25 Това е предупреждение, което засяга повече нашите християнски дела: „Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, (с такава) ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.” Какво значи „който има”? Ами който няма? „Има” - това са делата, талантите, които употребяваме за Божията работа. Това има връзка с Матей 25 глава, притчата за талантите. Това е нашата работа за Господа.

Мисля, че тези предупреждения не са писани напразно. Но ти какво мислиш за всичко това? Исус каза: „Каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!” (Марк 13:37)

Нека продължим да мислим за тези предупреждения!

25.02.2008