Злопаметността като порочност
Ефесяни 4:32 „Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.”
Злопаметният човек помни злото. Не го забравя и често го възкресява отново в себе си. Това е непростителност, злоба, омраза, които злопаметният храни и таи в себе си. Това са горчиви спомени, които много хора не искат да забравят. Тези спомени обаче, измъчват и дразнят отново. Една от целите на демоните е точно това – да събуждат стари спомени, които да подхранват отново и отново злоба, отмъстителност и непростителност. Ако за хората, които не познават Бога, злопаметността е нещо естествено и нормално, то за истинския новороден християнин,практикуването на злопаметността е порочност. Порочността е нещо, където умишлено се поддаваш на неправилните неща. Знаеш го, че е грях, но пак го правиш. Роб си на него и нямаш сили да преодолееш. Думата „злопаметност”, сама говори за себе си. Това значи зла памет. Добрата памет забравя и прощава, проявява милост, а злата памет е жестока, груба е и не прощава лесно. Много хора с години помнят и не искат да забравят причиненото им зло. Ако един християнин се предава на злопаметност, той е забравил какво казва Божието Слово.Може би не го интересува какво Исус казва по този въпрос. Така човек може да вярва, да ходи на църква, да чете Библията и да се моли, но Словото на Бога не е в него. Чете се Библията, а не се изпълнява (виж Лука 6:46). При такъв човек няма гаранция, че някой преди години му е поискал прошка. Забравил, че Господ е простил този случай. Сега го интересува отново да си спомня за лошата ситуация, която го възбужда към лоши чувства и негодувание. Това е грехът на злопаметността. Злопаметните хора не разбират, че тровят себе си и правят грях. Ако разбираха, нямаше да допускат злопаметност в себе си. Мисля, че когато изчезне страхът от Господа и човек охладнее духовно, той е способен лесно да допуска зло. Злопаметността разчопля заздравени рани. Там е белята. Християнин с злопаметност, делата му не съответстват на вярата и покаянието му. Забравил е как Бог го е приел и му е простил, въпреки че не е заслужавал. Може ли такъв човек да има постоянен духовен живот? Исус ясно каза:” Ако не простите от сърце всеки на брат си (на вярващия).” А малко преди това говори за наказание Матея 8:23-35.
Знам случаи, когато вярващ допусне съзнателно умишлен грях и как идва и наказание. Обикновено болест. Ето защо, едно е да четем Библията, а съвсем друго е да имаме сили, вяра и разум да я живеем. Да помним, че злопаметността е като зараза. Ако дойде до нас, да я отхвърлим като си кажем:
„Писано е да си прощаваме.
Писано е да се обичаме и да се приемаме.
Писано е, да носим тежестите на слабите.
Писано е, да бъдем единомислени един към друг."
Трябва да свикнем да не помним зло и стари горчиви спомени. Животът е без това е кратък. Защо трябва да го тровим? Важно е да се извисим над проблема. Темата е голяма и не е лесно да бъдеш изчерпателен. За мъдрия и малкото думи са достатъчни.
И накрая, Божието Слово не ни препоръчва да помним злото, а да помним онова, което пише във 2 Тимотея 1:8 : „Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство”.
Да приличаме на Него и да правим това което Той правеше.
|
