Пс. 50:16,19-21 „Бог казва: предаваш устата си
на зло и езикът ти сплита коварство. Седиш и говориш против брата си (против
вярващия). Понеже ти направи това, а Аз премълчах, ти си помислил, че Аз съм
съвсем подобен на тебе. Но Аз ще те изоблича...”
Грехът стои твърде близо до нас. Лесно можем и
да го направим. Затова и лесно ни поваля. Ние сме предупредени от Божието
Слово, да се справим напълно с греха в нашия живот. Каквито и модерни имена да
се измислят на греха, Той все си остава грях, който е стария враг на душата. Ние
не можем да му променяме името, за да изглежда греха по-невинен, защото той не
се е променил. Казано е ясно в Езек. 18:20 „Душата, която греши, ще умре.” Ще
умре и физически и духовно за вечността. Това ще рече, да не допускаме
съзнателен грях в живота си. А клеветата, за която ще прочетете, спада към
съзнателните, предумишлени грехове.
1. Нека се спрем на дявола като клеветник. Характерът
на сатана най-добре се разбира от имената, които той носи:
- Сатана значи „противник”,който се противи на
истината от Бога и прави опити да спъва Божиите планове.
- Думата „дявол” значи „клеветник”,защото той
клевети Бога пред хората. Клевети и човецитепред Бога и настройва чрез клевети хората един против друг. Така
например, дяволът наклевети Йов пред Бога. Каза на Господа нещо за Йов, което
не беше вярно. (Йов 1:9 „А сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина
се бои Йов от Бога?”).
Откр. 12:10 „защото се свали клеветника на
нашите братя,който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог.” И ако ние даваме
причина, дявола клевети и нас пред Бога. В книгата Йов 1:16 „Огън Божий от
небето падна и уби овцете ти и слугите ти...”
Това беше един от слугите на Йов, който му
извести за трагедията, която сполетя имота на Йов.Всъщност причината беше
дявола, а дявола обвини Бога пред Йов,като вложи неверни думи в слугата... Дяволът
винаги е употребявал хора, които да изопачат истината и да се създадат проблеми
между хората и да се мразят... В Йоан 8:44 дяволът е наречен баща на лъжата и
клеветата.Това е неговото старо оръжие срещу хората.
Днес дяволът продължава да клевети Бога пред
човеците като им внушава: Бог не мисли за теб, Той те е изоставил... и т. н. В
Новия Завет ние виждаме,че дявола клеветеше Христос и служението Му, като
казваше на фарисеите, че чудесата са от дявола, че Исус е лъжец, че бил
самозван учител...
2. Източникът на клеветата. Това е самият
дявол, който:
- клевети ни пред Бога
- клевети ни или ни обвинява в мислите
- клевети хората един срещу друг
Тук логичен е въпросът: Кога дяволът успява да
направи един човек да бъде клеветник? Отговорът е: Когато в човека не се намира
мъдрост, Божествен ум. Когато човекът е слаб, неподготвен. Когато забравя какво
казва Словото. Когато човекът изостави Божията воля... тогава дяволът го хваща
в плен и го прави клеветник, да клевети другите. Но който е разумен и духовен, ще
разпознае работата на дявола и няма да се поддава на клеветата.
3. Клеветата е един от съзнателните
грехове,които се правят умишлено, нарочно. Често клеветата се прави от злоба, от
завист, за да се злепостави някой, да му се подрони авторитета, да бъде
намразен и т. н. Ето защо Божието Слово – Библията, дава следните забрани спрямо
този грях – клеветата:
Изход 23:1 „Да не разнасяш лъжлив слух. Да не
съдействаш с неправедния и да не свидетелстваш в полза на неправдата.” Значи, не
само да не се клевети, но и да не се съдейства на клеветника. Затова, когато
човек не чете Библията и няма знание върху нея... тогава човек няма страх от
Бога, не знае например какво казва Господ за клеветата..., и може да си
съчинява и лъжи и клевети, без да се замисли. А това е грях и то умишлен, който
се наказва строго от Бога. Да, човек често страда от незнание, от непознаване
на Божието Слово.
Пр. 10:18 „...който крие омраза, има лъжливи
устни и който разгласява клевета, е безумен.”
Пс. 15:1-3 „Господи, кой ще обитава в твоя
шатър (дом)? Кой? (Ами) Онзи, който ходи (живее) незлобливо, който върши
правда, който говори истина от сърцето си, който не клевети с езика си, нито
върши зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си...” Съгласно
Пс. 50 клеветникът непременно ще получи наказание, ако не се покае и не се
поправи.
4. Как да понасяме клеветата? Мат. 5:11 „Блажени
сте, когато ви хулят и говорят против вас лъжливо... радвайте се,защото голяма
е наградата ви на небесата...”
І Петр. 2:23 „...като беше хулен с хула не
отвръщаше, като страдаше, не заплашваше...”
Съгласно тези стихове, сме съветвани при
клевета да не отвръщаме с клевета или да се караме, но да оставим всичко на
Бога, защото в Изход 23:22 Господ казва така: „Аз ще бъда неприятел на твоите
неприятели и противник на твоите на противници.” ДА! Господ се бори за нас!
Исая 54:17 „Нито едно оръжие скроено против
тебе не ще успее. И ти ще победиш всеки език,който би се повдигнал против
тебе...” В крайна сметка Господ ще защити истината... Когато дяволът не успява
по някакъв начин да нарани човека, той използва клеветата.
Един християнин сънувал, че дяволът давал
различни разпореждания на демоните, за да превземат и наранят сърцето на този
християнин. Всички опити били напразни. Тогава сатана казал: „Като не можете да
опетните сърцето му, оклеветете го.” Но ако ние сме Божии хора, знаещи как да
реагират, Бог ще ни защити и ще направи така, че никаква клевета да не ни
повреди. Той ще нарежда клеветниците да се посрамят, а наклеветеният да бъде
издигнат. Нека да възлагаме всичко на Господа и Той да извежда делото ни на
добър край.
Какво научихме? Че клеветата и последствията й са
лоши. Тогава?... Нека да се пазим. Да пазим езика си и чувствата си.
