WebSiteTemplate.org
Начало > Умирай бързо

Умирай бързо

Да, целта е „умирай бързо”, вместо „бавно”!

Пътят ми за в къщи минава през две видеотеки. Нямам нищо общо с тях, но съм виждал рекламни афиши, залепени по техните прозорци, с надписи: „Умирай трудно”, „Умирай в краен случай” и подобни. Това ми даде повод да се спра на Библейски пасажи, които също говорят за умиране, но за разлика от тях, Библейското умиране е духовен процес, а умирането в тези филми засяга само тялото.

Библейското умиране е да умираш към света, към греха и плътските прояви, което го прави едно добро умиране. Това е умиране, което те възстановява, съживява и води в истинският Живот. Да умираш към вредните неща, е нещо, което изисква твоето лично решение и съгласие. Ти трябва да разбираш какво правиш. Трябва да знаеш и какво ще стане после, след едно такова умиране. Човек трябва да реши това с вяра.

Да умираш бързо и качествено не е нещо, измислено от човек. Първо Бог го препоръчва в словото си, за да можем чрез това умиране да извършим Неговата воля. Това е най-доброто за един християнин и той трябва да се опита да го разбере. Такова умиране изисква зрялост и разбиране.

Нека да илюстрирам това умиране към греха. Да предположим, че моят приятел Андро е умрял, сложили са го в ковчег и ще го погребват. Аз отивам до него, започвам да го викам по име, почвам да го питам нещо, мога да го побутна по рамото, да му кажа някоя шега, искам да го разсмея и т.н., той обаче не реагира на моите думи и действия. Андро е безчувствен, не се поддава на закачките ми, дори ако го изкушавам с вкусна храна. Каквото и да му предложа, той не ми обръща внимание. Нищо чрез мен не може да му повлияе. Защо? Защото Андро е умрял и не се влияе за нищо от мен.

Подобно нещо е и умирането към греха. Ако аз съм в ролята на греха, а Андро е християнинът, това има предвид Словото, като казва: „мъртви към греха”. Грях, изкушения и съблазни могат да идват до нас, с цел да ни подбутват, дразнят и изкушават, но ако ние сме безчувствени към тях, значи сме умрели към греха, и не се интересуваме от неговите закачки. Ние не реагираме, защото мъртвия човек също не реагира от нещата наоколо.

Нека сега да видим какво Библията казва за умирането ни към греха:

1 Петрово 2:24 „Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели към греховете, да живеем към правдата...”

Римляни 6:2 „...ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?”

Чуйте сега и третият стих на тази глава:

„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?”

Римляни 6:7 „Защото, който е умрял (към греха), той е оправдан от греха.” С други думи грехът няма да има претенции и изисквания към нас и няма да ни обвини.

Римляни 6:8 „Но, ако сме умрели с Христос, вярваме, че ще и да живеем с Него!”

Това наистина е добро обещание, но условието е „ако сме умрели с Христос към греховете”.

Римляни 6:11 „Така и вие считайте себе си мъртви към греха, а живи към Бога и в Христа Исуса”

1 Коринтяни 15:31 „Братя, ... аз всеки ден умирам”. Това показва, че грехът не му влияе, той не се поддава, защото е умрял към него.

Безчувствеността към греха е едно добро духовно ниво. Това умиране трябва да го помним и да не го забравяме. То е много важно.

1 Коринтяни 15:36 „...това, което ти сееш, не оживява, ако не умре”. Така е и с умирането, за което говорим. Ако не умреш към греха, към порочния живот, към стария живот, не можеш да живееш истинския живот. Имам предвид духовния зрял живот. Имам предвид не само новорождението, но и после, след него. Да намериш сили да не се отпуснеш духовно, когато имаш възможност за това. За съжаление не всички устояват така. Вие знаете, че практиката го показва.

Колосяни 2:20 „Ако сте умрели с Христа...” Умрели с Христос, значи „разпнати с Него”. Ако е така, добре, но ако не сме умрели с Него, тогава?

Колосяни 3:5-10 „Затова, умъртвете природните си части, които действат на земята – блудство, нечистота, страст, лоши пожелания и сребролюбие, което е идолопоклонство, поради които идва Божият гняв върху рода на непокорните, в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях, но сега, отхвърлете и вие всичко това – гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание, по образа на Този, който го е създал."

Това са част от нещата, към които трябва да умираме. Който гледа леко на умирането към греха, няма да бъде задълбочен. Нашата тема обаче е не да умираме бавно, не да умираме трудно, а умирай към греха бързо. Това е най-доброто! Ако питате мен, аз не искам да умирам бавно и трудно.

Как може да стане това бързо умиране? Може да тръгнем от това да разберем и да се съгласим, че старият човек в нас ни пречи и трябва да разпишем смъртната му присъда. Аз лично трябва да се съглася с това и не само да се съглася, но и да започна да изпълнявам моята част, това, което Господ изисква аз да правя. Това, което аз трябва да правя, мога да го намеря в Неговото слово. То най-добре ще ме съветва кое да правя и кое не. Защото в Библията аз ще огледам живота си от всички страни.

Защо е необходимо бързото умиране? Защото много неща се крият в него, а именно:

Бързото умиране е една проповед за нас. Това са уроци, които ще учим в ежедневието.

Бързо умиране значи и бързо усъвършенстване. Трябва да признаем обаче, че поради човешкото несъвършенство, много хора вместо бързо, умират бавно.

Бързото умиране е и бързо ликвидиране на лоши навици и страсти. Нека да не си мислим, че бързото умиране става за дни и за седмици. „Колко” не мога да кажа. Зависи от човека как ще се поддава на Божията обработка. Бързото умиране е бързо да кажеш „да” на Господа, когато Той те поставя в ситуациите на изпитание и умиране.

Бързото умиране ще ни приближава повече до Бог и Неговото присъствие.

Бързото умиране ще ни моделира така, че после да не създаваме големи проблеми на Господа, както преди.

Бързото умиране ще ни извиси на по-високо ниво и ще ни направи способни повече да разбираме и да разпознаваме.

Бързото умиране ще ни променя. Ние ще забележим това. Другите около нас също ще забележат.

Бързото умиране може да ни изглежда трудно или невъзможно, защото се разделяме с навици, с които сме свикнали от години. Може дори душевно да ни заболи.

Бързото умиране бързо преглъща и понася. То ще ни направи по-добри и по-духовни.

Бързото умиране най-ясно показва твоето желание, глад за Господа, твоята ревност за Него и твоя копнеж за нещо повече.

Чрез бързото умиране опознаваме Бог повече. Чрез него придобиваме повече опитности и преживявания.

Бързото умиране се харесва на Исус. Господ може да разчита на такъв християнин. Ако умираме бързо към греха ще бъдем по сърцето на Бога, както беше Давид. Неща като: меко сърце, покорност, смирение и справедливост правят човека угоден на Бога. Стремим ли се към тези неща?

Смятам, че разбираме, че е по-добре да умираме към греха бързо, отколкото бавно. Може би понякога християнинът се чуди – да умира ли или не, да плаща ли цената за това умиране или не! Искам да кажа, че бързо умиращият не се замисля, не се съмнява. Той просто е решил да умира, за да живее. Съгласен е да се разпъва с Христос, съгласен е да прилича на Христос. Не е така с „бавният”. Той не е готов за бързото умиране. Бавно умиращият умува, чуди се, много неща го блазнят и му губят времето за Господа. Освен това въпросът опира и до личната вяра и ревност към Господа на всеки един.

Вероятно, докато четете всичко това Святият Дух ще ви открие още неща и да говори дълбоко във вас.

Ще завърша с Римляни 6:5 „Защото, ако сме се съединили с Него (Исус) чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото”.

Това е в крайна сметка цената за нашето умиране към греха. Как мислите, ще се наложи ли оттук нататък да умираме за някои неща? Ще продължаваме ли да умираме, или ще спираме?

Предлагам да продължите да мислите по-нататък!