Претенциите

 

Размишлявали ли сме скоро върху думата претенция? Какво означава тя за нас? Опитвали ли сме се да я анализираме за себе си?

 

Сигурно сте чували израза „претенденти за първото място”. Претенденти в спорта, музиката, киното и т. н. се стремят, претендират за първото място, за наградата.

 

В основата си претенцията е желание, стремеж, страст за придобиване на нещо. Тя е и желание за себеугаждане в личния живот. Претенциите са много, когато става въпрос за придобиването на красивото, привлекателното. Хората претендират за много неща – за хубаво ядене, изискана напитка, за по-голямо парче торта и т. н. Това показва вечния стремеж на човека за нещо повече от нормалното, нещо по-изискано, нещо по-скъпо. Това не прилича ли на егоизъм в прикрита форма? Така човек мисли само за себе си, за да му бъде добре.

 

Тогава стигаме до извода, че претенцията води до себеугаждане и себевъздигане. Тук веднага трябва да кажа, че претенциите са различни. Ако имаме например, претенция да направим добро, да се молим, да изискваме справедливост, да служим в Божието дело, да претендираме за честност, тогава претенцията ни няма да ни провали и няма нищо нередно. Но ако претенциите ни са себични, егоистични, е съвсем друго. То е нещо, което ни проваля и разрушава.

 

Може би забравяме, че претенциите се забелязват лесно от другите наоколо. Помнете, че хората внимателно анализират не своите, а чуждите постъпки.

 

Претенцията може да ни поведе към неосъзната гордост и егоизъм така, че да не ги забележим веднага. Човекът толкова обича себе си, че често пропуска да забележи последиците от претенциите в себе си. Защо? Защото го счита за нормално и естествено. Нещо, с което е свикнал, станало е навик. Причината за това незабелязване е,че не можем да разпознаем себе си и не познаваме достатъчно задълбочено Божието Слово, въпреки че можем да Го четем с години.


Колко е важно да имаме мъдрост, дух на разпознаване, чувствителен духовен усет, духовна интуиция, за да схващаме добре и да разбираме. Питаме ли се до колко познаваме себе си? Дали разпознаваме, когато грешим? Мисля, че в момента на съгрешаване човек не познава себе си.

 

Забележете, че думата претенция я няма в Библията и в Конкорданса, защото е съвременна дума. За по-ясно разбиране трябва да кажа, че думата претенция се приравнява на думата пожелание. Ето, например: Второзаконие 5:21 „Не пожелавай жената на ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.” „Не пожелавай” означава „Не претендирай”. Не претендирай за жената на ближния си и т. н.

 

І Йоан 2:15-16 „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца, защото всичко, което е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота – не е от Отца, но е от света.” С други думи: нямайте претенция за света, нямайте претенция за страстите на плътта, нямайте претенция за тщеславието/гордостта/ на живота.

 

Трябва да забележим в този стих, че пожеланието на очите е поставено на едно ниво със страстите на плътта, любовта към светския живот и тщеславието на живота. Тук тщеславието на живота е гордостта от охолен живот или преуспяваща кариера, гордост от забогатяване. Такъв човек е задоволен от всичко, не познава нуждата, има здраве и изобщо не го вълнуват теми като Богослужения, Господ, вяра и спасение. Личните ангажименти са го завладели така, че няма време за други неща. Много хора в света са в това състояние.

 

Евреи 13:5а „Не се впримчвайте в сребролюбието, задоволявайте се с това, което имате, защото Сам Бог е казал: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.” От този стих се разбира колко важно е да разпознаваме нашите претенции. Това, за което тайно претендираме (искаме, пожелаваме), по Божието Слово ли е или е само наша страст, желание за постигане на нещо?

 

Проследете и І Тимотей 6:9-11. Всички вредни страсти се подхранват от претенциите, които се зараждат в сърцето и ума ни (мислите). Може би ти имаш в себе си претенция за нещо, но Бог може да не го допусне за твое добро, за да те предпази. Помислете: всички вярващи ли имат големи къщи и автомобил за 30 хиляди евро? Всички ли имат по сто хиляди лева в банката? Господ ли е виновен за това? Хората и те ли всички са виновни?

 

Ако един християнин се справя добре с отрицателните претенции, той ще заприлича на децата, за които Исус говори в Матей 18:2-5.

 

Децата нямат претенции, къде ще ги води татко. Те мислят, че татко знае къде ще се ходи. Нямат претенция с какво ще бъдат облечени. (Не говорим за големи деца с претенции.) Нямат претенция с какво ще бъдат хранени. Те се покоряват на татко и майка, слушат ги и се съгласяват. Така трябва да бъде и с християнина и Небесния Татко.

 

Когато Исус каза: „Ако не станете като децата…”, Той имаше предвид и липсата на претенции у дечицата, които биха могли да родят вредни страсти.

 

Мисля, че ІІ Коринтяни 7:1 ще ни помогне в разсъжденията: „нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога”. Това от своя страна ще ни заведе до Матей 5:8 „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”

 

Вредните претенции ограбват и рушат духовното ни състояние. Затова, когато Господ казва: „Не пожелавай!” (или: Не претендирай!), то не е за зло, а за наше добро.

 

Лоши навици, капризи, претенции, слабости и др. подобни, не позволяват Божието помазание да расте в нас. Поради тези и други причини много християни са спасени, но не са достигнали до по-голяма сила от Бог, а всеки искрен, ревностен християнин копнее Бог да го употребява повече.


Може би трябва да обърнем внимание в живота си на „малките камъчета”, на „малките лисици”, на „малките неща”. А малките неща могат да ни създадат големи проблеми.


Добре е да започнем по-усилена борба с нашите претенции и вредни страсти, да се научим да ги разпознаваме и да воюваме.


Бог да ни помогне и да ни дава мъдрост!



9
Септември 2006 г.