Откровение 3:3 „Помни прочие, как си приел и си чул.”
Човек може да помни много незначителни неща, може да има големи
познания в много области, може да е интелигентен, учен, но ако не помни това,
което Господ казва, какво го ползва, че е живял!
Преди доста години повярва млада жена на около 30 години. Тя
работеше на панаира и дойде при нас на гости, за да се видим. Каза ни така: „В
семейството сме задоволени, имаме много пари, хубава кола, вила, голям
апартамент в София. Имаме две деца, имам две висши образования и зная няколко
езика, мъжът ми също. Освен това, той е влиятелен човек. В дома си имаме и
много голяма библиотека, с каквато малко хора разполагат. Когато обаче,
повярвах в Исус и Го приех за личен Спасител, аз разбрах, че съм била сляпа за
истината.”
Какво го ползва човек, ако има много от нещата на този свят, а
не може да познае истината? Няма ли един такъв живот да бъде празен от духовна
гледна точка? И така, какво да помним:
Второзаконие 5:15 „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и
че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишница...”
Ако сме вече спасени, добре е да си припомняме какви сме били.
Бяхме в нещастие, търсехме радост, щастие и надежда, бяхме вързани с веригите
на пороци и страсти. Да помним, че Господ ни изведе от калта на живота. Бяхме
купени с голяма цена. От роби на греха, Исус ни направи свободни синове и
дъщери. От царството на греха и тъмнината, Той ни пресели в царството на
светлината. Това е важно, защото се случва някой да забрави какво е бил и какво
е сега като вярващ.
Ако ти си повярвал вече и си спасен, припомняй си как стана
твоята промяна, помни и водното кръщение, то беше заветът ти, договорът ти с
Бога. Чрез това кръщение човек обещава да следва Бог без отклонения. Спомни си
какви съвети ти бяха давани преди да вземеш водното кръщение. Помни
отговорените нужди от Господа. Помни твоите лични опитности със
свръхестественото, с Исус и Неговото присъствие. Когато размишляваме върху тези
опитности, това действа стимулиращо.
Помни, че ти съществуваш и това е факт и реалност. Твоят и моят
живот вече текат. Нашето съществуване е започнало и то няма спиране. Помни
обаче, че нямаш втора възможност да се връщаш обратно в живота си, за да
поправяш грешки и пропуснати възможности. Няма и прераждане. Това са индийски
култови учения, които нямат нищо в Бога. Библията говори не за ПРЕраждане, а за
НОВОраждане. Това новорождение е свръхестествена намеса от Бог към човека, в
следствие на неговата вяра, покаяние и решителност.
Евреи 9:27 „И тъй, като е определено на човеците веднъж да
умрат, а след това настава съд.”
Както виждате, няма място за прераждане. И понеже няма втора
възможност втори път да живеем в плът, трябва да се осъзнае сериозността на
съществуването ни, дадено от Бога. Той желае да осмислим нашия живот и да решим
– ще Го следваме ли както трябва, или ще живеем живот на заблуда.
Животът ни бавно, но сигурно върви към вечна участ и това трябва
да го помним. Помни, че вечността е факт, тя е безкрайна. Това не трябва никога
да го забравяме. Престояването в небето или във ада е вечно състояние.
Откровение 14:11 „И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове... не
ще имат отдих ни ден, ни нощ.” Сам Исус каза, че там ще бъде плач и скърцане
със зъби.
Ако ние наистина вярваме в другия свят, животът ни трябва да се
променя, защото ще искаме да отидем на доброто място. Аз мисля, че ако човек
няма достатъчно вяра в небето и в ада, ще му е все едно как живее и няма да има
нужния, качествен страх от греха. В каква вечна участ ще навлезем зависи от
живота ни на тази земя. Ние, християните, сме призвани да се подготвим за тази
вечност. Трябва да бъдем без разум, ако не вземем мерки веднага и веднъж
завинаги.
Преди години, във вестник 168 часа, популярен физик, в своята
статия, казва така: „Бог съществува, Той е създал вселената и я управлява. А
Библейските писания се обясняват напълно с теорията за Торсионните полета.” Ако
забелязваме, учените усещат и напипват, че освен материален свят съществува и
друг, който е коренно различен. Библията, която е писана преди хиляди години,
ни казва тези същите истини.
Вярвам, че ако Господ би ни показал ада само за пет минути,
вероятно щяхме да станем най-примерните християни.
Помни, че Бог те наблюдава. Това е друго важно нещо, което
трябва да помним. Господ следи живота ни, защото всичко е явно и разкрито пред
Него. Който смята, че може да скрие нещо, той се заблуждава.
Псалм 1:6 „Господ наблюдава пътя на праведните.”
Исая 66:18 „Аз зная делата им и помислите им.”
Как знае Бог и защо? Деяния 17:28 „Защото в Него живеем, движим
се и съществуваме.” Ако вярваме наистина и помним, че Бог ни наблюдава
постоянно, ще правим ли каквото си искаме?
Помни и още нещо. Какво ти е дал Бог да правиш за Него? Онова, с
което можеш да Му служиш. Обърнете сега особено внимание на Матей 25:14-30.
Помнете Лотовата жена (Лука 17:32)! Тя може да не е добър
пример, но не трябва да забравяме постъпката й. Който прави като нея ще прилича
на нея. Въпреки заповедта, тя се обърна. Всъщност, сърцето й се обърна. Жално й
стана за света, за земните придобивки. Те изместиха думите на Бог от сърцето й.
Тя пренебрегна Божията заповед заради материалните неща. Затова в 33 стих Исус
дава тълкуванието за нейния случай, казвайки: „Който иска да спечели живота си,
ще го изгуби.”
Това, което се случи с нея, както знаем, е жалко. Причината беше
непослушанието и непокорството. Аз мисля, че дори имаше съмнение в нея. Може би
си е казала: „Дали Господ казва истината?” Нека да не връзваме сърцата си за
материализма. Думите на Исус: „Помнете Лотовата жена!”, не са казани случайно,
а са едно сериозно предупреждение за следващите поколения хора, които ще
повярват.
Помни какво ти е заръчал Господ!
Второзаконие 6:24 „Господ ни заповяда да вършим всички тези
повеления и да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и да
пази Той живота ни.”
Обърнахте ли внимание, че само в едно изречение са вместени
няколко важни неща – Той ни е поръчал да изпълняваме Неговите думи, да се боим
от Господа, и когато правим това, ни обещава, че ще пази живота ни и ще ни бъде
добре.
Помни, че Бог не гледа на лице.
Второзаконие 10:17 „Защото Еова... Великият, Мощният и Страшният
Бог, който не гледа на лице, нито приема дар.”
Няма значение кой си – беден, богат, малък, голям, стар или
млад. Ако вършиш волята Му, Бог те помни. Може дори да нямаш образование, но
Господ да те образова така, че думите ти, вложени от Бога да направят
впечатление на образованите.
Помни къде падна!
Откровение 2:5 „И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се,
и върши първите си дела. И ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна
светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.”
Смятате ли, че да помним това не е важно? Да си спомним това,
което още не сме изповядали. Блудният син си спомни, и направи крачка на вяра.
Той дойде на себе си, защото си спомни състоянието си, взе решение да се
поправи и го направи. А ние какво ще си спомним? Ако нещо не върви в живота ни,
трябва да се запитаме: „Какво загубихме?” – мирът, радостта, любовта,
търпението, простителността. Даже и сега можем да си спомним нещо и да го
изповядаме пред Бога. Чувстваме ли например, че преди сме били по-добре духовно?
Да помним, че без промяна на живота, няма вход в небето при
Бога!
Да помним още, че трябва да бъдем плодоносни и плодовете ни да
не бъдат гнили отвътре, а да са добри и отвън и отвътре!
Да помним, че трябва да растем след спасението!
Спомняме ли си първата ревност, първата чистота? Какъв страх
имахме тогава, каква вяра и как бяхме очистени! Откровение 3:3 „Помни, прочие,
как си приел и си чул, и пази го, и покай се!” Чрез Христос, при
новорождението, ние бяхме поставени близо до Бога. Но сега дали сме близо?
„Помни Исуса Христа от Давидовото потомство” (ІІ Тимотей 2:8)!
Може да помниш много други твои приятели или личности, но не забравяй да помниш
най-важната Личност! Исус е центърът на нашата вяра. Само Той е Спасител. Никой
друг не се е разпънал на кръста, за да изработи спасение като Него.
На Господната вечеря, която всъщност беше и последната пасха,
Той каза на учениците: „Яжте от хляба и пийте от чашата за Мое възпоменание.”
Това ни е поръчано, за да може Неговата вечеря да ни напомня винаги за жертвата
Му.
Помни! Бог те търпи със своята божествена любов!
Помни, че Той ти мисли винаги доброто!
Помни! Второзаконие 9:7 „Помни и да не забравяш колко пъти си
раздразнял Господа твоя Бог в пустинята!” Пустинята днес е светът, в който
живеем, ежедневието.
Помни, че Исус ще дойде много скоро (І Солунци 4:16-17, І
Коринтяни 15:50-53, Деяния 1:1-11)!
Всеки искрен християнин знае, че Исус непременно ще дойде скоро.
Но докато дойде, дали сме забъркани в някои неправилни неща.