Отговорността на тялото и сърцето

Всъщност, това е голямата отговорност на човека. Тялото и сърцето са неща, които имат ръководна роля, в смисъл че личността на човека им се покорява. Но и тялото и сърцето имат възможност да се покоряват и да бъдат зависими или от доброто, или от злото.

Важното е, човек да разбира какво прави, как постъпва.

За да разбира обаче, какво прави и дали постъпва правилно, трябва да чете и изучава Библията. В нея са думите на Бог, за най-правилния живот. 

Който не се съобразява с Божиите думи, ще върви по своите си пътища, а не по правия път начертан от Бога в Словото Му.
Който се съобразява с волята на Бога, е умен и ще разбира, че тялото и сърцето на човека са от важно значение, и че всеки носи отговорност за действията на тялото и сърцето си. Ще започнем с:

О Ч И Т Е

Те са предназначени за гледане, но зависи какво се гледа и как се гледа. Какво се гледа и как се гледа, е свързано и със съблазни и изкушения. А очите могат лесно да бъдат инструмент за съблазните. Как протича съблазънта?
Всичко започва с очите – това, което се гледа. Може да започне и с някаква мисъл.

Поглеждайки, човек мисли, чува, съгласява се с това, което вижда и това го води към решение. Решението води към действие. Решено е, да се следва това, което се вижда. Така неусетно, се влиза в изкушения и съблазни. Понякога сме подтиквани от демони, понякога ние сме си виновни, че се завличаме по наши страсти и желания. Много пъти чрез виждането сме поканени да съгрешим. Нека помним, че видяното има сила да работи в нас, да ни изкушава и съблазнява.

ІІ Петрово 2:14 „Очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях…”

Марк 9:47 „И ако окото ти те съблазни…”

Явно е, че окото може лесно да се излъже.
Прави ли ви впечатление, че в света някои грехове се харесват и услаждат/кражба,блудство/.

Ефесяни 1:18 „И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата…”

Когато Бог докосне човека и вижда вяра в него, тогава очите стават други, с друго виждане вече, не такова каквото е било преди. Бог просветлява съзнанието, с което гледаме и по-ясно разбираме тогава съблазънта и че не трябва да се въвличаме в нея. Това обаче, е обширна тема.

Исус задава следния въпрос „Като имате очи, не виждате ли?” – Марк 8:18. Тук става въпрос, с какво разбиране се гледа. Дали виждането проумява правилно нещата, или не.
Може да се гледа, а да не се вижда правилното, да не се усеща истината.

Пожеланието на очите в І Йоан. 2:16 са вредните светски страсти, които окото харесва и желае. Пак казвам, че много вредни страсти изглеждат привликателно. Да чуем и добрата новина: Притчи 29:13 „…Господ дава светлина за очите”

Но нека не забравяме, че очите са израз често пъти и на вътрешното състояние. Божието слово говори за надменни очи, горделиви, надигнати, блудни, подпухнали, лошо око, високомерно око, подигравателно око, присмивателно око.
Но говори и за щедро око.

Както виждаме,  очите са важни.

У Ш И Т Е

Те също са важен орган, защото от това, което чуваш, ти взимаш решение какво да правиш.

Това, което чуваш, те кара да мислиш, а как ще постъпиш, е друг въпрос.

Слушането има силата да убеждава. Например клюката. Чуваш я и нещо те кара да я вярваш, без да си проверил дали е вярно или не. Така че важно е и как слушаме и какво правим после.

Неемия се помоли така: „Моля ти се Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти.” – Неемия 1:11
Ние хората имаме по-голяма нужда ухото ни да бъде внимателно. Затова Йоил казва: „Слушайте … и дайте ухо…” – Йоил 1:2

Да „дадеш ухо” – значи да умееш да слушаш. Да слушаш с разбиране.
Исус каза: „Който има уши да слуша, нека слуша” – Марк 4:9
И още едно място – Марк 8:18 „ И като имате уши, не чувате ли?...”
Исус много добре знае, че всеки има уши. Той наблегна на правилното слушане с разбиране на истината. Едно е да чуваш, друго е да слушаш. Да слушаш е като „да послушаш” това, което чуваш, да се подчиниш…

Р Ъ Ц Е Т Е

Те могат да бъдат работилница на какво ли не!
Ръцете обират банки, правят фалшиви пари, но могат и да вършат добро. Пс .28:4-5 „…въздай им според делата на ръцете им…понеже не обръщат внимание на делата на Господа.”
Така и ръцете могат да заведат човека в ада. Самозадоволяването вкарва ръката в грях. Дори светът говори за „ръкоблудство”.

Нека използваме ръцете за добро.

У С Т А Т А

Тъй като това е доста голяма тема, няма и не мога да бъда изчерпателен, но ще припомня Библията какво казва.
Привилегията да говорим е нещо уникално за разлика от животните. Говорът е Божествено състояние/способност/.
Замисляли ли сте се, как става вашето говорене и да изговаряте думи със смислено значение? И как се върти езикът ви във вашата уста, че да се изговори това, което е вътре във вас като мисъл?

Когато мислим за това, може да разберем по-добре уникалността на говорния процес. Трябва да признаем 100% величието на Бога като Творец.

Чудесно е, когато мислите ни текат, а ние веднага ги изговаряме, обличаме в думи.

А как се получава звукът на изговорените думи?
Говоренето обаче има сила, влияние, убеждение.
Ако кажа, че говоренето е и опасно нещо, няма да сбъркам.
Опасно е, когато е неправилно.

Михей 6:12 „…езикът в устата им е измамлив.”

Лука 19:22 „Господарят му каза: Ще те съдя от собствените ти думи, зли слуго.”

Юда 16 стих ”…устата им говорят надуто.”

Римл. 3:13-14 „Гроб отворен е гърлото им, с езика си ласкаят, змийска отрова има под езика им. Техните уста са пълни с клевета и горест.”

Матей 15:4 „…който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.”

Притчи 13:3 „Който пази устата си, упазва душата си.”

Притчи 18:6-8 „ Устните на безумния причиняват препирни, а устата му предизвикват плесници. Устата на безумния е погибел за него…устните му са примка за душата му. Думите на клюкаря са като сладки залъци…”

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви…”
Виждал съм хора, които смятат себе си за вярващи, а цитират псувни, които някои са казали. А тук сме предупредени, неправилни думи да не излизат от нас.

С Ъ Р Ц Е Т О

Естественото сърце в тялото ни, е много важна помпа, обаче духовното ни сърце, което е център на преживяванията ни, е много по-важно нещо.

Духовното сърце в нас е фабрика, която може да изфабрикува добри или лоши неща. Исус каза, че от сърцето на човека излизат лошите неща – Матей 15:17-19

В притчи 6 глава пише, че Господ мразил 7 неща. И едното от тях е: „сърце, което крои лоши замисли”. Това е човек, който планува как да направи зло. Обмисля го. Това е умишлен грях. Не е неволно и необмислено нещо.

Псалом 101:5 „Който клевети скришно съседа си, него ще погубя” – казва Господ.

Псалом 140:2 „…измислят зло в сърцето си.”

Римляни 2:5 „Но с упорството си и с непокаяното си сърце, трупаш на себе си гняв, за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога.”

В Ефесяни 4:18 се говори за закоравяване на сърцето. Състояние, в което сърцето не става меко, а запазва яд, злоба, непростителност.
Това е в основата на закоравеното сърце. То е и безчувствено да усеща греха, не допуска Божията светлина, която може да го стопли.
За да се „разкодира” това закоравяване, е необходимо крачка на смирение и покаяние, където следва и промяна на живота.
Закоравяването е неправилна чувствена нагласа на сърцето.
Много често, омраза и презрение, подхранват това закоравяване.
Закоравяването ми прилича на мътна вода, в която не можем да се огледаме и да видим себе си.

Само в чистата, бистра и спокойна вода, ще огледаме добре себе си. Говоря в преносен смисъл.

Бистрото и ясно Божие слово е нашето духовно огледало.
Както виждаме, действията на тялото ни и сърцето ни, определят бъдещия ни живот.

Къде ще прекарва човек вечността, това ще кажат вярата и делата след нея.