Вярвам, че никoй не иска
да съществува напразно. Всеки иска да живее и да има някаква цел в живота си.
Така трябва да е с християните. Те живеят с определена цел, например:
Матей 5:13-14 „Вие сте
солта на земята... Вие сте виделината на света.” Солта предпазва сланината и
месото от разваляне. По подобие и святостта, ако я имаме качествено, е тази,
която ще ни пази от развалата на света. Качества като: вяра, святост, верност и
покорност ни уверяват, че не съществуваме напразно.
Матей 5:16 „Също така,
нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да
прославят вашия Отец /Баща/, който е на небесата." Това е една от хубавите
цели на нашето съществуване.
Да се върнем на солта.
Целта още е, не само ние да бъдем солени /святи/, но да бъдем способни да
осоляваме и другите, тоест, така да им влияем, че солта в нас да ги предпазва
от развалата на този свят.
Любовта също е една
велика цел за съществуването ни. Тя осмисля живота, внася радост и мир. Новият
завет е пълен с пасажи, които могат да бъдат цел за правилното ни съществуване.
Изпълним ли призванието
си до край, ще сме сигурни, че не сме живели напразно. След това ще навлезем в
свят на друго измерение, където ще видим непознати за нас неща. Тогава ще
разберем 100% целта на нашето вярване на земята. Ние не сме създадени само да
живеем, да умрем и толкоз. Създадени и предназначени сме за вечността. От
начина на съществуването ни, ще се определи къде ще прекарваме вечността.
Матей 6:25 „Затова ви
казвам, не се безпокойте за живота си..."
Матей 6:33 „Но първо
търсете Неговото Царство и неговата правда, и всичко това /което е нужно/, ще
ви се прибави."
Не трябва да ни е
безразлично как протича съществуването ни. Имаме възможност само веднъж да
живеем в плът на тази земя. Това е шанс и трябва да се използва. Бог ни го дава
този шанс. Целият живот е един изпит, който трябва да издържим. Бог кани, но
човекът решава с волята си, как ще протича съществуванието му – напразно или
пълноценно.