WebSiteTemplate.org
Начало > Не живеем само, за да съществуваме

Не живеем само, за да съществуваме

Вярвам, че никoй не иска да съществува напразно. Всеки иска да живее и да има някаква цел в живота си. Така трябва да е с християните. Те живеят с определена цел, например:

Матей 5:13-14 „Вие сте солта на земята... Вие сте виделината на света.” Солта предпазва сланината и месото от разваляне. По подобие и святостта, ако я имаме качествено, е тази, която ще ни пази от развалата на света. Качества като: вяра, святост, верност и покорност ни уверяват, че не съществуваме напразно.

Матей 5:16 „Също така, нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец /Баща/, който е на небесата." Това е една от хубавите цели на нашето съществуване.

Да се върнем на солта. Целта още е, не само ние да бъдем солени /святи/, но да бъдем способни да осоляваме и другите, тоест, така да им влияем, че солта в нас да ги предпазва от развалата на този свят.

Любовта също е една велика цел за съществуването ни. Тя осмисля живота, внася радост и мир. Новият завет е пълен с пасажи, които могат да бъдат цел за правилното ни съществуване.

Изпълним ли призванието си до край, ще сме сигурни, че не сме живели напразно. След това ще навлезем в свят на друго измерение, където ще видим непознати за нас неща. Тогава ще разберем 100% целта на нашето вярване на земята. Ние не сме създадени само да живеем, да умрем и толкоз. Създадени и предназначени сме за вечността. От начина на съществуването ни, ще се определи къде ще прекарваме вечността.

Матей 6:25 „Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си..."

Матей 6:33 „Но първо търсете Неговото Царство и неговата правда, и всичко това /което е нужно/, ще ви се прибави."

Не трябва да ни е безразлично как протича съществуването ни. Имаме възможност само веднъж да живеем в плът на тази земя. Това е шанс и трябва да се използва. Бог ни го дава този шанс. Целият живот е един изпит, който трябва да издържим. Бог кани, но човекът решава с волята си, как ще протича съществуванието му – напразно или пълноценно.