Деяния 9:1-18 – прочит
Ще говорим, за
духовните люспи или „контактните лещи” на дявола, люспите на Сатана.
Текста ни казва,
сякаш люспи паднаха от очите на Савел и Той започна да вижда.
Имало е нещо
невидимо, духовно, което е спирало зрението.
Да погледнем на
тези люспи, от духовна гледна точка.
Кога имаме люспи
на духовните ни очи? Какво значи това? Какво за люспите в духовната сфера?
Това са неща,
които застават пред нас, пред погледа ни, пред очите ни и ни пречат да виждаме
нещата правилно или изобщо да не ги виждаме.
Духовните люспи са
пречка на духовното зрение.
Савел, който по-късно е Павел, имаше люспи не
само на физическите си очи, но и на духовните си очи. Защо?
Защото не можа да
види и да разпознае Месията в Исус.
Всеки в този свят,
който не вярва в Исус, не го разпознава като Господ, като Месия и като
Спасител, има духовни люспи, поставени от Сатана. Той слага люспите, на
духовните очи, като ги закрепва с неверие и съмнение. Всъщност човек гледа, а е
духовно сляп и не вижда духовните истини и не ги разбира.
Така че люспите на
Савел, говорят и днес. Люспите са не само поучение, но и едно предупреждение
Кога падат
люспите?
При Павел, те паднаха, когато той дойде на себе си и се
промени.
Люспите на
заблудата и на физическото зрение, нямаше да паднат, ако Павел не преживя
следните неща:
-
Вярата му претърпя корекция, поправка и се насочи към Исус.
-
Той се смири.
-
Покая се. Разбра грешките си и неправилния си път. Изповяда
греховете си.
-
Прекара 3 дни в пост, което го смири още повече.
Всички тези неща,
улесниха падането на люспите.
В духовно
отношение, тези люспи, са стени пред нас, прегради, за да не можем да виждаме и
разбираме духовното.
Защо дойдоха
люспите на Павел? Дойдоха поради неправилния му път.
Той имаше вяра в
Бога но тръгна срещу Исус, защото преследваше последователите му.
Отклониш ли се от
Божията воля, идват люспите на заблудата и фанатизма, както стана при Савел.
Когато християнина
се съпротивлява на Божията воля, идват люспите и те правят да не виждаме
истината.
Демоните на
заблудата слагат люспите, когато човек им отвори врата.
Сякаш дявола слага
духовни контактни лещи, но замъглени… и не се вижда напред…
Когато човек не
иска да прости, люспите идват, заслепяват и вкарват човека в заблуждение Защо?
Защото Господ казва: „Прощавайте”, а дявола съветва да не прощаваш. И ако
слушаме внушенията на дявола, ние сме заблудени от него. Успял е да ни заблуди
и излъже.
А да прощаваш, е
добро пред Бога и хората.
При сърдене,
караници, омраза, отмъщение и др. люспите са пред нас и ни правят неспособни да
видим правилно нещата, както Бог иска. Това е духовно заслепяване
Люспите на очите
на грешния, така го заслепяват, че той смята че не е съгрешил, не разпознава,
че лошото нещо е грях.
Така беше с цар
Саул. Люспите, духовните люспи му попречиха да види, да прецени, че не е прав.
Бог казваше какво да прави, а Той правеше друго, нещо което Бог не искаше.
Стигаме до извода
, че духовните люспи, не само пречат, но и замъгляват съзнанието на човека, за
да прави неправилни неща.
Люспите на Юда
Искариотски, който предаде Исус за пари, те, люспите му попречиха да разпознае
Месията в лицето на Исус.
Затова и с лека
ръка го предаде на фарисеите. Ако беше убеден че Исус е Месия и е пратеника от
Небето, щеше да има страх и почит и нямаше да го предаде.
Но люспите на
заблуждението, които дявола използва, победиха Юда
Всичко това
показва, че животът ни е една борба, битки със Сатана.
И който се огъва,
няма да успее. Люспите на Юда му попречиха да види истината.
Днес, духовните
люспи също са причина много хора в света да чуят за Бог, за Христос, за Ада,
Рая, за Спасение, за греха и все пак да не достигнат до спасителна вяра и да не
могат да разпознаят Исус като Спасител и Господ на душите им.
Много хора в този
свят, ще чуят за Бога, но всички няма да се спасят.
Люспите
принуждават хората да си живеят, както те искат.
В II Тимотей 4:10, апостол Павел се
оплаква че придружителят им Димас ги изоставил, като възлюбил сегашния свят, а
не другия свят.
Люспите го
заблуждават, за да не види важността на служението и устояването в трудностите.
Люспите на Пилат
Понтийски. Човекът които осъди Исус, би го и се разписа на смъртната му
присъда. Въпреки че Бог го предупреди чрез жена му, въпреки че слушаше за
чудесните му дела, люспите не само го ослепиха, но и го закоравиха. Така той не
схвана и не повярва истината за Исус, че беше Месия и цар, от друго царство.
Както виждаме,
люспите доста солидно пречат на духовното зрение.
Всеки в този свят,
които не е повярвал и не е спасен, има люспи на духовните си очи.
Може и да си
повярвал, но поради грях, непокорство и непослушание, пак да имаш люспи и да не
разбираш правия път на Бога.
Демоните са люспи.
Няма значение кога човек е повярвал. Има значение какво прави.
Отклони ли се от
Божията воля, дяволът му е приготвил люспи, като контактни лещи.
Дали сега имаме
духовни люспи и сме се отклонили от правия път?
Всеки за себе си
може да прецени. Знаеш ли къде се спъваш духовно, къде си слаб?
Да бъдем като
Савел, който е Павел. Чрез смирение, покаяние и промяна в живота му, люспите
паднаха и нещата се оправиха. Дойдоха и Божиите благословения. Тогава започна
да вижда ясно и разумно.
Да не забравяме
люспите на Павел в миналото му.
Те са поука.