Въпросите на Христос

 

Преди известно време много бързо ми се даде тема, която трябваше само да запиша. Бог ме е призовал да Му служа. Темата беше: „Въпросите на Христос”. И аз започнах да изследвам някои от тях. Оказа се, че в Новия Завет има много въпроси, които Исус задава.

 

Първо ще прочетем Матей 21:23-24 „И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт? А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.”.

 

Забележете! Те Му задават въпрос. Но Той не беше нужно да им отговаря, защото те искаха да Го впримчат. И Той им зададе въпрос. И ако Той го е направил тогава, Той би го направил и днес. Днес Господ би ни задал същия въпрос. Децата непрекъснато задават въпроси. Възрастните – също. Ние се питаме един друг много неща.

 

И сега, да се върнем на нашата тема за въпросите на Христос. Първият се намира в Марко 8:29, където Той попита учениците Си, не света, според както хората мислят, Кой е Той? И те започнаха да отговарят. След което ги попита, а според както те самите мислят, кой е Той?

 

Учениците бяха непрекъснато с Него – всеки ден, в трудности, в проблеми, във всичко. Някои от учениците бяха посветени, а другите – любопитни. И Той един ден ги попита: Хората така мислят, но вие как мислите, кой Съм Аз? Как бихме отговорили ние на този въпрос? Кой е Исус за нас? Наш Спасител? Господ над живота ни?

 

Аз мисля, че всеки християнин, който искрено вярва, трябва да си отговори на въпроса, кой е Исус за него. Ако Господ те е спасил, Той ти е Спасител. Ако те е изцелил, Той ти е Изцелител. Много е важно отношението ни към Него. И това ни дава импулс за живота ни.

 

Друг въпрос, който Исус задава, се намира в Матей 9:4. Там Той узна помислите им и ги попита: „Защо мислите зло в сърцата си?” Сега, аз не мога да знам какво хората, на които проповядвам, мислят. Аз не съм Господ. Но само един Бог може да знае какво имат хората в сърцата си. В Стария Завет се казва: „Аз зная помислите на духа ви.”

 

Вижте: „Като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си.” Ако ние знаем, че Бог съществува и сме изпитали Неговата реалност, тогава няма да живеем, както до сега сме живели. Божието присъствие, реалната ни среща с Него, ни променя. Това ни прави да бъдем по-внимателни.

 

Защо мислите зло в сърцата си? С този въпрос Господ ни призовава да не допускаме лоши чувства и лоши мисли в сърцата си. Може би те не са очаквали Исус да бъде толкова директен. Представете си, ако сега Исус е в плът между нас, какво би ни попитал? Какво имаме ние в сърцата си? Бог задава този въпрос на всеки, който чете Неговото Слово.

 

Боб Джоунс, който има пророческо служение, и е много популярен, той е американец. Преди години неговият дух излиза и се среща в Небето с Исус. И той разказва, че когато се е срещнал с Исус, Той не го е потупал по рамото, и да му каже: „Ей, ти си велик, ти имаш голямо служение за Мен.” Не. Но Той го е попитал: „Научи ли се да обичаш хората долу, на земята?” Става дума за обичане в трудни ситуации. Да обичаш трудните за обичане. Научи ли се да обичаш?

 

Думите научи ли се, предполагат процес. Това е ежедневна практика. Ние трябва да се стремим към това всеки ден. Да се учим на търпение, любов и милост всеки ден – от малките, до големите неща. И тогава стигаме до извода, че това търпение, за което много хора казват, че го нямат, е много важно. Да изтърпиш другите, да изтърпиш слабостите им. Силният човек понася слабите. Той има качеството поносимост. Тук се вижда нашата зрялост, нашето усъвършенстване, нашето помъдряване.

 

Когато бях командировка, попаднах на вярващо семейство в град Златица, и те ме поканиха на гости у тях. И този мъж ми каза: „Брат Станимире, ще ти разкажа сега нещо. Ние с моята жена се бяхме отпуснали духовно. И те я взеха в болницата. Аз отидох да я видя с един брат. Тя беше в много тежко състояние. Нямаше пулс. Но ние с брата не престанахме да се молим.”

 

И тогава жената каза: „Нещо стана с мен. Затворих си очите и попаднах в някакъв тъмен тунел. По едно време излязох от тунела и се озовах на едно място – нито светло, нито тъмно. И видях човек с бели дрехи далеч от мен, и чух глас, който ми казва: „Какво Ми носиш?”

 

Ето друг въпрос на Исус. Тогава тя разбрала, че е умряла и е застанала пред Господа. И когато погледнала към нозете си, видяла малка кошничка с малко плодове. И тогава е разбрала, че това е плодът от нейния живот на земята. И тя се помолила: „Господи, върни ме на земята. Няма да Те оставя и ще Ти служа усърдно с мъжа си и двете си деца.” Когато тя отворила очите си, чула мъжа й с другия брат да се моли.

 

Но обърнете внимание какъв въпрос й е задал Исус: „Какво ми носиш?” И тогава това семейство се е променило. Започнали да служат на Бога. Обикаляли села и благовествали.

 

Представете си, че Исус задава на нас този въпрос: „Какво правим тук, на земята за Него? Какъв плод ще Му занесем, когато застанем пред Него?” Някои дела ще преварят хората горе, други ще ги последват. Словото казва: „Тогава ще разсъдят отново човеците какво е да служиш на Господа и какво е да не Му служиш?” (Малахия 3:18).

 

Друг съвременен въпрос на Исус е зададен на младо момче, болно от рак на белия дроб. Получава конвулсии, повръща кръв, пред очите на лекарите умира. И той казва, че излязъл извън тялото си и като на филмова лента минал целият му живот пред очите му. След като изчезнало това, той видял голяма силна бяла светлина, от която се появил Исус Христос. Той отишъл при него и го попитал: „Какво направи с живота си?”

 

Вижте какъв сериозен въпрос: „Какво направи с живота си?!” И той понеже не бил вярващ, казал: „Правих това и онова, бях спортист” и т.н. Но Исус го попитал отново: „Не, не. Аз те питам какво направи с живота си?” И тогава момчето разбрало, че стои пред Някой, от Когото не може да скрие нищо. И по Божия милост този човек възкръсва, получава съвършено здраве. И когато гледах неговото свидетелство, той вече е бил на шестдесет години, разказвайки. Това е важен и за нас въпрос: „Ние, които сме живи, какво правим с живота си?”

 

Друг подобен въпрос откриваме в Лука 7:36-43, където Исус гостуваше на Симон фарисея. И в един момент след ядене и пиене, Исус го попита: „Симоне, имам нещо да ти кажа. Аз влязох в дома ти и ти не ми даде вода да умия нозете Си.” Имало е обичай по онова време да ходят боси или със сандали. И е имало слуги, които подавали вода, за да си измият гостите нозете. И имало една жена, която умила нозете на Исус... Но да оставим това сега.

 

Исус каза: „Имам нещо да ти кажа...” Исус винаги има какво да ни каже. Той винаги има Рема, Живо Слово за нас. Дори по улицата, а не само, докато четем Библията. Важно е да бъдем отворени и внимателни за онова, което Исус иска да ни каже.

 

Можем да перифразираме въпроса на Исус така: „Имам нещо да ти кажа, християнино от последното време, готвиш ли се за Моето идване? Как са отношенията ти с другите хора? Какво става в дома ти, където живееш? Аз имам много неща да ти кажа.... Въпроси, въпроси...

 

Йоан 21:15 Петър казва, че отива да лови риба. Исус го няма. Те отиват да ловят риба. На сутринта Исус ги чака до огъня с риба, приготвена за храна. И тогава Йоан пръв позна Господа. Петър се хвърли в морето, за да види дали е Той.

 

Петър три пъти се беше отрекъл от Господа. Ако бяхме ние, сигурно щяхме да кажем: „Петре, как можа?! Три години бяхме заедно и как можа точно ти да се отречеш от Мен?!” Но Христос не прави така. Той само му зададе някои въпроси: „Петре, обичаш ли Ме?” И след малко пак: „Петре, обичаш ли Ме?” И така три пъти. Петър три пъти се отрече от Него, и Исус три пъти го попита дали Го обича. Като накрая добави: „Обичаш ли Ме повече, отколкото ме обичат другите?” Ако другите обичат Исус 70 или 90%, ти обичаш ли Го 100%. И ето какво е любов към Бога: Да пазим Неговите заповеди!

 

Любовта се изразява в делата. Тя се показва с действията ни. Любов в действие. Този въпрос също ни дава повод да мислим, дали обичаме Господа, и колко Го обичаме. Вярвам, че много може да се говори тук за любовта към Бог и към хората, но това вече става друга тема.

 

Друг въпрос, с който ще завърша се намира в Матей 8:24-26. Христос спи в ладията. Има буря. Вълните влизат в лодката. Учениците са уплашени, а Исус спи. Ако се е молил цяла нощ, защо да не спи по време на бурята? И учениците разтревожени Го събуждат. След като Исус смъмри бурята и усмири вятъра, Той ги попита: „Защо сте страхливи, маловерци?” Там, където има голяма вяра, няма страх. Там, където вярата е малка, идва страх.

 

Един Божий работник разказваше, как когато е изтичала кръвта му, дяволът му казал: „Ти сега ще умреш.” Човекът не се притеснил. Казал на Господ: „Ако умра, аз ще дойда при Теб и ще се отърва от проблемите на тази земя. Но ако искаш да Ти служа, изцели ме и ще остана да работя за Теб на тази земя.” Моментално кръвта му спряла и човекът продължил да служи на Господ.

 

Много от християните се страхуват от смъртта, а не бива. Трябва да ни е страх да не съгрешим, а не – да не умрем. Колкото е по-голяма вярата ни, толкова по-смели ще бъдем и няма да се боим от смъртта. „Защо сте страхливи, маловерци?”

 

В Матей 5:46 Исус казва на учениците Си: „Ако обичате само онези, които вас обичат, каква награда ви се пада?” Това е въпрос. Този ми харесва и ще го обичам, а онзи не ми харесва, няма да го обичам. Или други казват: „Не го обичам, ама не го и мразя.” Нямам нищо против него, ама не искам да имам нищо общо с него. Но нека да се върнем на въпроса на Христос: „Каква награда ви се пада, ако обичате само онези, които обичат вас!?” Това е любов при трудни обстоятелства – да обичаш трудните за обичане.

 

И в заключение: За какво говорихме до този момент? Това бяха въпросите на Христос:

- Според както казват хората, Кой Съм Аз?

- Защо мислите зло в сърцата си?

- Научи ли се да обичаш хората?

- Какво Ми носиш? (от земята)

- Какво направи с живота си?

- Имам нещо да ти кажа.

- Обичаш ли Ме?

- Защо сте страхливи, маловерци?

- Каква награда ви се пада?